На 19.11.25 год. публикувах материала САЩ И КИТАЙ - ДВА МОДЕЛА ЕДНА ЦЕЛ - СТРАТЕГИЧЕСКИ СБЛЪСЪК, КОЙТО НОСИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ.
https://mtt.bg/index.php/blog/sas-i-kitaj-dva-modela-edna-cel
И както се казва в една известна епитафия: „Очаквах го, но не толкова скоро!“
Материалът завършва със следните констатации:
„Икономическите модели на САЩ и Китай представляват две концептуално различни стратегии: САЩ се базират на свободния пазар и финансово-политическо /военно/ глобално влияние.
Китай използва силен държавен контрол и стратегическо планиране за индустриална и търговска доминация.
И какво се случи в самото начало на Новата година? Според официални съобщения на медиите САЩ са нанесли военни удари срещу Венецуела в първите дни на 2026 г., при което са чути експлозии в Каракас и други райони на страната. Съобщава се, че венецуелският президент Николас Мадуро е обявил извънредно положение и е обвинил САЩ в „военна агресия“.
Пак според сведения на средствата за масова информация президентът на Венецуела Николас Мадуро е бил арестуван от американски военни по време на военна операция в страната, както твърдят САЩ и е доведен в Съединените щати за да му бъдат повдигнати наказателни обвинения. за наркотрафик и тероризъм
Според осведомени източници позоваващи се на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, операцията е била извършена от американската армия, а военните действия са служили като прикритие за задържането.
Осведомителните агенции повърдиха, че Мадуро е бил заловен заедно със съпругата си по време на операция, извършена от американски военни, катоамериканският държавен секретар Марко Рубио е потвърдил, че Мадуро е арестуван по криминални обвинения в САЩ.
Според Рубио ударите по Венецуела са били извършени, за да защитят изпълнителите на заповедта за арест и не се очакват по-нататъшни действия от страна на САЩ във Венецуела след ареста.
И тук е логично да си зададем въпроса ЗАЩО?
Някой ще възкликне, нерде Венецуела, нерде Китай?
Кое е накарало САЩ да планират и да предприемат тези действия? Хипотезите са няколко, като се започне наистина с наркотиците, която американците изтъкват като основна причина и се анализира ролята и влиянието на Венецуела върху цените на петрола на световните енергийни пазари и се стигне до една на пръв поглед малка, но може би много сериозна и реално вероятна причина.
И тази причина може да се окаже ролята на среброто, като пример как Китай го използва за да руши позициите на долара, като световна валута. Какви са фактите? На фючърсните пазари през декември 2025 г. се наблюдаваше сериозна разлика в цената на среброто. Например приблизително $78–85/oz в Шанхай срещу около $72–79/oz в COMEX/Ню Йорк според трейдъри и анализи на пазарни данни, споделяни в медийни и социални канали.
Това представлява арбитражна разлика, което означава, че физическият и фючърсният пазар в Китай може да търгува на по-висока цена от западните пазари.
Но значителната разлика не означава автоматично „задължителна доставка“ от страна на САЩ или COMEX към Shanghai. Това просто отразява ограничена ликвидност, различни регулаторни условия и физическо търсене в Азия в сравнение с „хартиените“ контракти в САЩ.
Въпросът е защо съществува /се появи/ тази разлика в цените на двете борси?
Основни причини, които анализатори споменават са по-високо търсене на физическо сребро в Китай и Азия (може да има затруднения при доставка/износ), лимитирана ликвидност или изчерпани запаси в COMEX хранилищата. Някои пазарни коментатори твърдят, че „COMEX хранилищата са изтощени“, което допринася за разликата между хартиената и физическата цена, а и ниската активност в празничните дни и слабия пазарен обем, биха могли допълнително да усилят ценовите отклонения.
Все още да няма официални данни от CME Group / COMEX, SEC, CFTC или Shanghai Futures Exchange, които да потвърждава, че в близките дни предстоят искания от притежатели на "хартиено сребро" за доставка на реално сребро по договори. В случай, че това се случи, обаче COMEX би трябвало да осигури по предварителни разчети или физическото сребро или сумата с която да обезщети притежателите на "сребърните" ценни книжа. А тази сума се изчислява от експерти на приблизително 20 млр. долара, сериозна сума, която всъщност се явява разликата между цената на среброто на двете борси в Шанхай и в Ню Йорк. Такава твърдо установена задължителна доставка към този момент не е потвърдена от надеждни финансови източници, но назряващата паника на пазарите след случващото се във Венецуела би могло сериозно да я провокира.
Независимо от липсана на достоверна информация би трябвало да се отбележи, че разлика или дори съмненията за разлика в борсовите цени би довела до задължителен арбитраж, който фактически да установи реалните параметри на пазара.
Арбитраж може да съществува естествено само, ако е икономически рентабилен и има логистика за преместване на метала. В случая разходите за транспорт, мита и регулации често правят арбитража нерентабилен, дори когато има ценова разлика.
До какво би могло да доведе, ако в следващите дни се потвърди необходимостта от арбитраж и борсата в НюЙорк се наложи да осигури среброто, съгласно издадените от нея разписки...
Ако арбитражът между Шанхай и Ню Йорк стане реално изпълним, и COMEX/Ню Йорк бъде принудена да осигури физическо сребро по издадени складови разписки (warehouse receipts) това би довело до сериозно напрежение върху COMEX. Или борсата трябва да осигури необходимото сребро или борсата би трябвало да осигури средства /долари/ за заплащането му по цените на Шанхайската борса, а именно закупуване по цените на Шанхайската борса. Това е сумата от около 20 млр. щ.д. спомената по-горе.
В този случай, бързо изтегляне на наличностите от COMEX хранилищата, водещо до рязко увеличение на т.нар. load-out rate (дневни изходящи доставки), ще повиши значително риска за COMEX, поради факта, че малкото количества реално оставащо за доставки сребро би довело до силни ценови движения, защото пазарът фактически ще се окаже силно „хартиен“, т.е. с налични разписки, но с липса на реално сребро.
Като резултат това би довело до рязък скок на цената в Ню Йорк, за да се затвори арбитражният прозорец. COMEX цената би се стремила нагоре към цената в Шанхай, не обратното, като възможните дневни движения биха могли да достигнат +10–20%, ако доставките са значими.
Това би довело до значително по-висока базова цена на среброто, както и до преоценка на риска в целия пазар на благородни метали. Най-критичния риск обаче би бил критичният риск: „default“ без формален фалит. Ако физическото сребро не достига, Ню Йорк има няколко инструмента:
На първо място т.н. „cash settlement“ (изплащане в пари вместо метал). На второ място предлагане на премии за отказ от физическа доставка и на трето място промяна на правилата „ad hoc“. Това не е формален фалит, но пазарно се възприема като, „COMEX не може да изпълни обещаното физическо покритие". Това автоматично би довело до срив на доверието в „хартиеното сребро“ и като следствие до масово бягство от ETF-и, базирани на сребро, фючърси без физическо покритие и пренасочване към физическо сребро, извънборсови сделки и към азиатските пазари (Шанхай, Сингапур). Това би било структурен удар, не просто краткосрочна волатилност.
Какви биха били геополитическите и валутни последици, ако Шанхай наложи фактически ценово лидерство. На първо място ще се засили позицията на азиатските борси, като центрове за реална доставка. Ще бъде подкопани драстично USD-деноминираните пазари. Металите ще започнат да се разглеждат като алтернатива на фиатните активи, както и на всички други материални активи, включително и на енергията, което ще засегне и крипто валутите /нека не забравяме, че Тръмп се договаряше с Путин, енергията на Запорожката АЕЦ да се използва за "копаене" на крипто валута/. Или имаш физически ресурси и имаш средство за размяна, или нямаш физически ресурс и можеш да предлагаш за размяна само наемен труд. И след налагането на блокчейна при транзакциите за разплащане, ролята на банките и контрола им в икономическите процеси ще бъде драстично занижен.
И така САЩ, защо Венецуела? Защо Мадуро, а не директно Китай? Защото САЩ се притесняват от директен сблъсък с Китай. Това означава директен сблъсък и с Русия. Но Китай активно разширява търговското си присъствие в Южна Америка, под носа на САЩ като последният значим проект е новото пристанище "Чанкай" в Перу. То е първият пристанищен терминал, финансиран изцяло от Китай, предназначен да улесни износа на ресурси, както селскостопански и други продукти, така и на петрол /от Венецуела/ от континента Южна Америка към Китай, символизирайки, засилващото се икономическо влияние на Пекин в региона. Тези действия на Китай, глобално подкопават доктрината „ Монро“ на САЩ. Тази доктрина, провъзгласена от президента Джеймс Монро в годишното му обръщение към Конгреса на 2 декември 1823 г. затвърждава намеренията на САЩ за търговска експанзия в Латинска Америка, нарушението на която от други страни би била заплаха за „мира и безопасността“ на Съединените щати. Доктрината "Монро" издига парадигмата за надмощие на САЩ на американския континент, базирана идеологически на американската „изключителност“, потвърждение за което на първо време са били териториалните претенции за Куба и Тексас.
Тук се появява още един интересен аспект, който не би трябвало да се оставе без внимание. Проблемът със среброто е доминиран от двете борси, Шанхайската и Сингапурската. Имайки предвид кризата между Русия и Украйна, и определящата роля при планирането на украйнските военни операции от Велекобритания, както и проблемите между UK и USA
https://biacg.com/index.php/2017-05-23-12-23-39/item/135-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5
не може да се изключи и ролята англичаните, като се има предвид, че Сингапур, макар и самостоятелна и независима държава е силно свързана с UK.
И на въпроса има ли вероятност борсите в Сингапур /UK/ и Китай да действат синхронизирано срещу долара, имайки предвид глобалната геополитика в момента, краткият отговор би бил, да, има вероятност за координирани действия, но не под формата на открита „атака срещу долара“, а по-скоро като тиха, пазарна и институционална ерозия.
Това не е формален съюз или публично съгласувана акция, това са по скоро паралелни решения, сходни регулаторни и пазарни ходове, взаимно подсилващи се ефекти, тоест де факто синхрон, де юре независимост.
Какво печелят двете борси в Шанхай и Сингапур? Откъсване на физическите суровини от USD-деноминация, налагане на price discovery чрез физическа доставка, защита от санкции и финансова уязвимост. Китай печели, ако хартиените пазари загубят доверие, физическите пазари станат водещи, а Сингапур има интерес да бъде неутрален физически хъб между Изтока и Запада, да поеме ликвидност, която напуска Лондон/Ню Йорк, да предлага правна сигурност и реална доставка. Сингапур няма интерес да „атакува“ USD, но има интерес да печели от неговото отслабване като централен посредник.
И така след случилото се във Венецуела много първосигнални системи биха реагирали с предположението какво следва?
1. Китай ще нападне Тайван
2. 2. Русия ще елиминира физически Зеленски
Ще останат разочаровани. Целите и на Китай и на Русия са едни и същи, но средствата чрез които се стремят към тях са коренно различни от тези на САЩ, особено тези на Китай макар, че нищо не е изключено при съвременната обстановка и геополитика
И тук е необходимо да се отбележи, че за да предприемат операцията във Венецуела, като се има предвид и негативните последици от нея за САЩ, американците би трябвало да са били силно притиснати от обстоятелства, които те са анализирали, може би като критични за страната им. Като най-парадоксалното би било, ако Китай всъщност е спомогнал за това развитие на нещата и е провокирал САЩ към тези действия, последиците от които могат да бъдат много сериозни за американците във всяко едно отношение и политическо и икономическо и военно, включително до сериозни граждански размирици в страната
