Вече повече от 4 години си задавам един и същи въпрос. Кое е това, което накара Русия да започне първоначално СВО, която в последствие прерасна във сериозен международен военен конфликт и глобално противопоставяне?
Учил съм в бившия СССР в гр. Киев, струва ми се, че имам основание да твърдя, че в голяма степен познавам и руснаците и украинците. Именно това усещане ме караше още от началото на 2022 год. да се съмнявам, че СВО е с една единствена задача. Никога не съм вярвал, че този военен конфликт има за цел Русия да завземе украински земи. По-скоро бях с усещането, че въпросът за присъединяването на Малорусия /Донбас и Луганск/ към руската федерация е по-скоро повод /прикрие/, а не основната цел и задача на разразилата се криза. Кое ми дава основание за това?
Към днешна дата вече се дефинират следните факти по отношение на конфликта:
1.Много бързото включване в него на страните от НАТО и на САЩ при доставките на оръжие, наемници и финансови средства за Украйна.
2. Изключително бързото преформатиране на руската промишленост на военни релси, показвайки донякъде предварителна подготовка и оперативно преимущество и спрямо военното производство на ЕС и САЩ.
3. Задълбочаването на комплекс от връзки между Руската федерация и Китай и значимо синхронизиране на съвместните им действия.
4.Въвличането на Иран във военен конфликт със САЩ и Израел в момент, когато военната промишленост на САЩ изцяло е насочени към снабдяването на Украйна с оръжие, както и сериозните загуби, които търпят в конфликта САЩ и Израел.
На базата на опита ми с българската информационно-аналитична и консултантска група съм изградил за себе си различни подходи при оценка и анализ на информацията. Първо това е анализ на основата на фактите. Това е подход, при който анализът и прогнозата се изграждат върху реални фактологични данни, наблюдения и закономерности от миналото и настоящето. Използват се статистически методи, анализ на тенденции и математически модели, като се приема, че установените зависимости ще се запазят и в бъдеще. Второ прогнозиране на основата на хипотезите. Този подход се основава на предположения и експертни оценки за бъдещи събития и условия. Прилага се, когато липсват достатъчно надеждни фактологични данни или когато се очакват съществени промени, които не могат да бъдат изведени само от наличните факти. И на трето място прогнозиране на основата и на фактите и хипотезите. Това е комбиниран подход, при който анализът и прогнозата се изгражда чрез съчетаване на реални данни и експертни предположения за бъдещото развитие. Използват се както доказани тенденции и статистически анализи, така и хипотези за възможни промени във външната среда. Този подход осигурява по-гъвкави и по-реалистични прогнози, особено при сложни и динамични процеси.
И така имайки предвид горното, първо ще се опитам да дефинирам страните в конфликта. От една страна това са Русия, Китай и Иран. От другата страна са САЩ, Израел и Англия. И така какви са противоречията между тях?
САЩ с помоща на Англия и Израел дълго време се налага като хегемон в глобалния свят. Реализира го чрез първо налични, много мощни въоръжени сили и изградени над 800 военни бази в цял свят. Второ чрез контрол на енергийните потоци, основно петрола и газа в Близкия изток и света и трето чрез тотален контрол върху банковата система и чрез налагането на петродолара и използването на долара, като световна резервна валута. Това позволява на Запада да контролира и въздържа опитите на Русия, Китай и Иран за освобождаването им от тези зависимости. Всъщност от казаното до тук епицентърът на конфликта се очертава да бъде не в Украйна, а в района на Близкия изток. Логиката за това съждение се основава, че в конфликта Русия-Украйна САЩ не участват директно, а в конфликта в Персийския залив САЩ участват директно. Победа за Иран в този конфликт ще бъде бъде призната загуба за САЩ, ерго детронирането му от пиедестала, който заема до момента.
И така каква бе причината за отварянето на втори фронт и нападението на САЩ и Израел срещу Иран и има ли истина в твърдението, че в Иран е бил подготвян сценарий подобен на този във Венецуела.
На 28 февруари 2026 г. Израел и САЩ започнаха мащабна военна операция срещу Иран. Ударите бяха нанесени по десетки обекти на територията на Ислямска република Иран, а върховният лидер на Иран Али Хаменей беше убит. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подчерта, че ударите са били насочени към унищожаване на ядрената и ракетната програма на Иран, тъй като дейността му представлявала пряка заплаха за САЩ, и техните съюзници. Тук е необходимо да се отбележи, че в повечето от държавите разположени в района на Близкия изток, които са богати на петрол са разположени значими американски военни бази, които осигуряват сигурността им.
Според различни източници причините за нападението над Иран се коренят и в дългогодишното напрежение между Техеран и Тел Авив. Военно-политическото напрежение между двете страни продължава вече десетилетия, а от 80-те години на миналия век, Иран работи по ядрената си програма, заради което многократно е обвиняван, че цели не мирно използване на атома, а създаване на ядрено оръжие, което Израел възприема като екзистенциална заплаха.
Всъщност нападението срещу Иран започна след провалени тримесечни преговори между Иран и САЩ, които се възобновиха на 6 февруари 2026 г., но не доведоха до споразумение. Тези преговори завършиха с неуспех, защото Иран постави като условие да му се разреши да продава свободно своя петрол, в противен случай той ще блокира Ормузския проток и ще преустанови транспорта на петрол през него.
В отговор на нападението Иран извърши ракетни обстрели на Израел и американски бази в Близкия изток, а влиятелният аятолах Макарем Ширази обяви джихад срещу САЩ и Израел. По данни на телевизия "Ал Арабия", към 3 март 2026 г. Иран е изстрелял над 450 ракети и 1140 безпилотни апарата, а Корпусът на стражите на ислямската революция затвори Ормузкия проток, през който минава около трета от световния петролен трафик.
След нападението срещу Иран според разследване на The New York Times (в сътрудничество с израелския "Haaretz"), публикувано през май и юли 2026 г., САЩ и Израел са подготвяли преврат и са планирали отдавна опит за смяна на властта в Техеран, залагайки на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад.
През октомври 2023 г. група агенти на "Мосад" пристигнали в Гватемала с мисия да вербуват Ахмадинеджад.
През 2024 и 2025 г. Ахмадинеджад посещавал Унгария под претекст участие в климатични конференции, а на практика провеждал тайни срещи с представители на "Мосад". Проектът се смятал за толкова важен, че тогавашният ръководител на "Мосад" Давид Барнеа лично долетял до Будапеща през 2024 г. за среща с Ахмадинеджад.
След началото на американо-израелската военна кампания през февруари 2026 г. Ахмадинеджад бил изведен от агенти на "Мосад" в тайно убежище на иранска територия. Една от целите на първите удари по Техеран, при които беше ликвидиран Хаменей, било освобождаването на Ахмадинеджад от домашния арест.
На 28 февруари израелската авиация нанесла точков удар по резиденцията на Ахмадинеджад в Техеран, унищожавайки блокпоста на охраната му от КСИР и бронирания му автомобил, след което оперативни агенти на "Мосад" го извели в конспиративна квартира. В резултат на удара Ахмадинеджад бил ранен, но оцелял. Израелската разузнавателна служба "Мосад" разчитала и на кюрдски групировки и на Ахмадинеджад, но нито идин от вариантите не сработил и планът се проваля.
В случая е необходимо да се отбележи, че цялата информация за готвения преврат е на журналистическо разследване и е на NYT.
И така след този кратък обзор до тук, какво можем да очакваме от разразилия се конфликт, както в геополитически, така и в регионален аспект?
Първо САЩ не са в състояние да водят бойни действия и да осигуряват логистика и оръжие на два фронта. Второ за да са успешни на иранския фронт на тях им е необходимо участие на сухопътен военен контингент най-малко от 600 – 800 хилядна армия. Позиционирането на подобен контингент в района ще изисква много сериозна логистика, а в САЩ предстоят и избори. Ако все пак Тръмп се реши на подобна стъпка това ще означава значителен брой загинали американски военни, с последващо, евентуално използване на ядрено оръжие и може да доведе до импийчмънт на президента. Ако не завърши този конфликт с победа, САЩ ще бъдат детронирани. От друга страна всяко по-сериозно ангажиране на САЩ с Иран ще позволи на Русия да концентрира ресурс и да предприеме мащабна операция в обозримо близко бъдеще. Това което остава на САЩ е да се договори и с Иран и с Русия на основа на условията, които те са поставили.
За България присъствието на 8-те самолета цистерни КС-135 може да има силно негативно влияние и да създаде военна опасност само в случай, че САЩ приемат решение за разместването на сухопътен контингент в Иран. В този случай, тези цистерни ще зареждат военната им авиация, която ще осигурява поддържане на сухопътния контингент. В този случай ще има сериозна вероятност да бъде предприето ракетно нападение над базата в Безмер.
